Какво е интернет протокол? Определение и основи

by Oct 26, 2017Знание0 comments

To read the article in English, click here.

За да пратите на някого информация по интернет, Ви трябва правилният адрес – точно както се праща обикновено писмо по пощата. Просто в този случай се ползва IP адрес. Разликата между пощенския и IP адреса е, че втория не се свързва с физическо местоположение – вместо това те са автоматично или ръчно настроени към самото устройство в мрежата. Интернет протоколът играе важна роля в този процес.

Интернет протокол – определение и история

Интернет протоколът (IP) е свободен протокол, част от „комплекта“ интернет протоколи (колекция от около 500 интернет протоколи) и е отговорен за адресирането и фрагментацията на пакети данни в дигиталните мрежи. Заедно с транспортния слой TCP (Transmission Control Protocol), IP създава основата на интернет. За да бъде изпратена информация от получателя към адресата, IP създава пакетирана структура, която обобщава изпратената информация. Този пакет данни е известен още като IP датаграм.

През 1974г Институтът на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) публикува изследване  на американските компютърни учени Робърт Кан и Винт Серф, които описват модел протокол за обща пакетна мрежова връзка, основана на предшественика на интернет – APRANET. Освен TCP, другият основен компонент на този модел е IP протоколът, който позволява комуникацията между различни физически мрежи. След този доклад все повече мрежи са основани върху TCP/IP комбинацията от протоколи, която през 1981 е определена и като стандарт в RFC 971.

IPv4 и IPv6: Какво стои зад тези версии?

В днешно време тези, които са загрижени за характеристиките на конкретен IP адрес в локална мрежа, несъмнено ще се натъкне на 2 варианта – IPv4 и IPv6. Въпреки темповете, с които се развива мрежата, няма начин това да са версии 4 и 6 на протокола. IPv4 всъщност е първата официална версия на IP. IPv6 е директният наследник на IPv4. Разработката на IPv5 е спряна, поради икономически причини.

Въпреки, че няма по-нови версии от IPv4 и IPv6 интернет протоколът е ревизиран многократно от първото си появяване през 1974г (преди тази година IP просто е бил част от TCP и не е съществувал отделно). Фокусът е бил върху оптимизирането на настройката на връзката и адресирането. Например, дължината на хост адресите се е увеличила от 16 на 32 бита, което значи да се увеличи пространството за адреса до приблизително 4 милиарда възможни проксита. IPv6 пък има 128-битови адресни полета и позволява около 340 секстилиона (число с 37 нули) различни адреси, което задоволява нуждата от нови адреси в дългосрочен план.

Как IP протколът регулира фрагментацията

Когато пакет данни трябва да  бъде пратен чрез TCP/IP, размерът на пакета се проверява автоматично. Ако размерът е над максималната за предаване единица, информацията става фрагментирана – деконструирана на малки блокчета данни. Изпращащият хост (IPv6) или посреднически рутер (IPv4) поема тази задача. По подразбиране пакетът е конструиран от получателя, който достъпва до информацията за фрагментация, която се съхранява в IP хедъра или в допълнителния хедър. В някои изключения, обратното сглобяване на данните може да бъде поето от защитната стена, ако може да бъде конфигурирано добре.

Тъй като IPv6 вече не фрагментира нито през хоста, нито през рутера, IP пакетът вече трябва да има подходящ размер преди пращане. Ако рутер достигне IPv6 датаграми, които са по-големи от максималната единица за предаване, рутерът ще ги анулира и ще информира получателя със съобщение ICMPv6 тип 2 “Packet Too Big”. Приложението за изпращане на данни сега може или да създава по-малки фрагментирани пакети или да започне фрагментацията. Разбира се, подходящият хедър за удължаване е добавен в IP пакета, за да може целевия хост да събере отново фрагментите след получаване.

Share This

Share This

Share this post with your friends!