Изкуственият интелект и българският правопис

by Jul 18, 2017Новини и събития, По ръба на бръснача

Могат ли чатботовете да променят търговската реалност на българския пазар? А може би  въвеждането им ще срине комуникацията между редовия клиент и бизнеса?  

Малко история 

Първият компютърен чатбот се казва ELIZA и е създаден през далечната 1966г. Задачата, която е изпълнявал, е да бъде психотерапевт, който е развивал въпросите и отговорите си спрямо тези на пациентите. 51 години по-късно чатботът се превръща в задължително средство за ангажиране вниманието на потребителя, в което повечето компании са почти длъжни да инвестират.  

По определение чатботът е компютърна програма, която симулира естествен разговор, посредством гласови команди, чат или и двете.  

Много от нас може би свързваме чатботовете с Alexa на Amazon или Google Assistant, който изпълнява прости задачи, като да насрочи събитие и да говори с почти естествен глас. Всички сме чували за Siri на Apple, Cortana на Microsoft и скоро навлизащото Bixby на Samsung – те могат да общуват с нас и чрез гласови команди, чрез изписване на текст. Дори имат чувство за хумор! Предоставят ни незабравимо потребителско изживяване, като изследват основните ни потребности в мрежата и се учат от тях. Звучи страхотно, нали? Facebook не остана по-назад и създаде чатбот услуга в Messenger, която работи на пълна пара и дори вече имаме шампиони в тази категория.   

Накъде отиваме? 

Чрез солидна инвестиция в проучване и развитие, чатботовете бързо еволюират от изпълнители на прости задачи и прости разговори, към осъществяването на задачи, към които самите те трябва да се присподобят, чрез самообучение. Скоро чатботовете ще притежават по-дълбоко осъзнаване на задачите, които им се дават, съответно и по-голяма компетентност в изпълняването им. Очаква се и да се учат от подадената им информация (Нека не забравяме провалилия се експеримент на Microsoft с Тай – чатботът в туитър, който беше превърнат в расист и хомофоб за по-малко от ден, тъй като се учи от фразите на потребителите, които го ползват).  

Изкуственият интелект (Artificial Intelligence – A.I.) в тези чатботове се развива с изумителни темпове и в близко бъдеще се очаква да запълнят празнините в общуването между клиента и организацията. Това кара много компании по света да се опитват да развият изкуствен интелект, който да предложат на клиентите си в най-скоро време.  

Голяма част от сайтовете в световен мащаб започнаха да залагат на чатботове за подобряване на техния user experience чрез компании като Howdy!, Action.AI, Cyra и др.   

Компнаията Salesforce пък създаде Einstein – чатбот, който да подобри B2B комуникацията в сайта им. Тепърва ще разберем дали е успешен.  

Стартъп застрахователя Lemonade наскоро пусна в експлоатация чатбот с изкуствен интелект, наречен A.I. Jim. Той, чрез специални алгоритми, собственоръчно оценява застрахователни искове, подадени от клиентите на сайта. Учейки се от предишните му подадени искове, Jim става все по-бърз в оценяването им и в последствие поставя рекорд, изготвяйки адекватно становище за около 3 секунди.  

Това, което движи развитието на чатботовете не е просто скоростното развитие на технологиите, по-скоро промяна в демографията. Характеризиращи се с компетентност в областта на технологиите, Поколението Z и Милениалите съставляват голям процент от световното население. Те очакват организациите да са лоялни към тях, а не обратното. Израстнали в света на социалните мрежи и знаещи, че могат лесно да достигнат до всякаква информация, те са амбициозни и нетърпеливи.  

Благодарение на тази промяна в демографията, някои компании решават да ангажират потребителите си по по-нестандартен начин – именно чрез A.I. чатботове. Въпреки, че тези програми все още са ограничени във функциите си да заменят изцяло човека, тяхната гъвкавост ги прави силен инструмент в привличането на новото поколение, осигурявайки уникално клиентско изживяване. Независимо дали е консултант в онлайн магазин или дава здравни съвети, свързани със специфичното състояние на пациентите, чатботовете ще повлияята върху начина, по който компаниите общуват с клиентите си.  

Освен това, докато чатбот-отрасъла на световната икономика продължава да расте, благодарение на инвестиции, продуктът й постоянно ще разширява функционалността и способността си да води естествен разговор.    

В България не оставаме по-назад – вече тук-там могат да се видят български сайтове, ползващи чатботове, макар и те все още да са доста примитивни.   

Сега, обаче, идва голямото НО…!  

Разбират ли ни реално ботовете?  

Колкото и да ни се иска и колкото и всевъзможни компании да ни убеждават и увещават, че техните онлайн помощници са най-добрите и изкуственият интелект при тях е най-развит, отговорът е много прост: НЕ! Чатботовете не ни разбират. Няма как. Те все още разпознават нули и единици. Не може да става и дума за вникване в нюансите на езика. Не може да става въпрос и да разбират и отговарят на въпроси, отчитайки контекст.  

Чатботовете свикват с често употребяваните думи и ги различават семантично. Ако му зададем въпрос, той ще се ориентира по познатите му думи, а останалите ще пренебрегне. Затова доста често няма да достигнем до разбирателство с него. Особено, ако ботът е нов.  

LSI (Latent Semantic Indexing) е алгоритъм, който помага на чатботовете да вникнат в намерението на потребителя. Намерението, от своя страна, трябва да бъде ясно изразено. „Философията“ на чатботове е основана на стар принцип – сходни думи в текста имат сходни значения. Това, разбира се, не е най-сигурният метод за разпознаване на текст. Има речникови програми, чиято инсталация помага на ботовете да разпознават максимален брой думи.  

В общи линии, когато кажем „Чатботът ни разбира“, той всъщност „разбира“, че в това изречение има подлог, местоимение и сказуемо, обвързани заедно. Ако имаме късмет и той знае всички думи във въпроса, то ние ще получим адекватен отговор.  

В днешно време казваме, че бот се учи ако разпознае контекстовия модел на въпрос, който му е зададен като „нов“ или го свърже с вече съществуващ такъв. За „нов“ контекстов модел обаче, ботовете все още имат нужда човекът да им подсказва и направлява, за да разберат изцяло новото изречение. След това го запаметяват и по този начин чатботовете се учат.   

Родната действителност 

Възможно ли е чатботовете да съществуват в редовия бизнес в България при наличието на явлението шльокавица?  

Както установихме по-нагоре в статията, чатботовете служат да изградят мост между компания и потребител.  Ще се случи ли това и у нас или нещата ще се влошат рязко?  

Убеден съм, че никой досега не е изследвал този въпрос, тъй като чатботовете започнаха да навлизат в редовите сайтове отскоро. Ако чатботовете, независимо от нивото на изкуствения им интелект бъдат използвани в онлайн магазин за козметика, например, това няма ли да влоши нещата неимоверно? Магазин от такъв тип дневно би бил посещаван от хиляди хора. Не всички, обаче, биха притежавали високо ниво на грамотност. Това нямаше да е чак толкова голям проблем, ако всички, независимо от образованието си, използваха една и съща азбука – кирилицата.  

С навлизането на новите технологии в средата на 90-те години, по нашите ширини се разпространи нова тенденция – т.н. шльокавица. Продиктувана първоначално от невъзможност да се пише смс на кирилица на първите мобилните телефони, по-късно тя се превърна в белег на нарастващата неграмотност.  

В хипотетичният онлайн магазин (предполагаме, че е добре зареден и реализира големи продажби, иначе за какво му е чатбот) биха влизали хиляди хора от различни социални прослойки ежедневно. Шльокавицата дава възможност за безгранично творчество в изписването на думи с иначе канонизиран правопис. Благодарение на тази тенденция, съществуват поне 5 варианта за изписване на обикновени думи.  

Ще дам пример със простото „Здравейте“:  

  • Придържаме се към коректното изписване на думата – Здравейте;  
  • Продължаваме с леко неграмотното „Здравей те“;  
  • „Здравеи те“  
  • Тук вече навлизаме в дебрите на алтернативния правопис: „Zdraveite”  
  • “Zdraweite”  
  • “Zdrawejte”  
  • “Zdravei te” 
  • “Zdrawej te”  
  • “Zdr”…  

Схванахте идеята, нали? Всяко изречение в българския език се състои от поне 5 думи. Всяка дума, очевидно, може да се изпише поне по 10 различни начина. Представете си сега как въвеждате един FAQ по около 50 различни начина, за да може новата придобивка в хипотетичния магазин да си свърши работата.  

Дали програмирането на десетки вариации на думи не е твърде трудоемко? Ако е, то не се ли обезсмисля чатботът като средство за пестене на време, човешки ресурси и най-вече пари?  

Тук би помогнал изкуственият интелект в чатботовете, за да могат те да се обучават в тази насока и да не се запъват пред изречения като „cena pls”. Дано тази технология се развие скоро и стане достъпна за масовия потребител. А може би е време да подобрим образованието си, за да улесним бъдещите поколения. А и изкуствения интелект.   

Share This

Share This

Share this post with your friends!